На стола седеше човек. Главата му беше наведена, създаваше се впечатление,

че дреме. Доближих се до него и установих, че той наистина дреме. Но не съвсем, то-

ва беше будна дрямка. И ми се прищя още да я охарактеризирам – беше будна,уморе-

на дрямка. Виждали сме дремещи хора, те се отпускат на моменти, залитат със седалището, на което се намират, стряскат се за малко и отново се унасят в сън. Оста-

нал съм с убеждението, че от дрямка по-трудно е събуждането, отколкото от норма-

лен сън. Затова, ако искаме да унесем някого, за да стане безразличен към събитието,

от което искаме да го отдалечим, е най-добре не да го приспим, а да го задремем. Та

този пред мене дремеше, напълно безгрижно и безразлично за ставащото около него.

          А този човек беше назначен за будител, но му закриха длъжността. Много длъ-

жности закриха. Останаха незакрити само на Сергей, на Иван, на Жан,  новоткри-

тата на Бойко и една на много известния и зад Океана – Симеон. Той ни вижда смет-

ките.

         Будителите ни събуждаха често. Едно, не много отдавнашно будителство беше когато се реши да се строи паметник на заслужилия с унищожението ни и капитула-

цията  си Сюлейман. И то до паметника на националното ни самочувствие – на връх

Шипка. Будителите ни не са ни позволявали  да заспим и когато сме били под различ-

ни видове робство и зависимост. Положиха усилия и да не станем военно стрелбище

на тайфата на Буш. Но ни беше казано, че това ще е от голяма полза за нас. А имаше и контрабудители, които кланяха ниско интелигентните си гръбнаци и ни “доказваха”,

че е така. А  и ние сме по земите на други, изстрадали и чезнещи и от на-

шето присъствие нации. Будителите ни искаха не повече като храбри воини да се сла-

вим, както все е било през вековете, а като музиканти, певци, писатели, танцьори, спор-

тисти, математици, стопани на възхитителната ни Родина, в която има всичко и ражда

много. И още, и още.

       Но, измориха се будителите. И, макар че “гладно не се заспива”, при много го-

лемия и продължителен глад, много от тях се заеха със слугинство, а други и в ново-

столетието, и в новохилядолетието ни дълбоко заспаха.

       И този пред мене все по-рядко примърдва. Господи, пак на тебе се молим – съ-

живи ни го!