Прочетен: 530 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2009 00:53
По повод 131 години
от обесването му
Дяконе, вече повече от век
управленци жалки и нови велможи
вторачили поглед в едрия чек,
към Бесилото ти тичат цветя да положат.
В пътеките ти народът не оставя трева да зарасте.
Ти, най-велик от всички, за него жертва се принесе.
Това знае всяко мъничко дете
и прах на портрета ти не дава да спре.
Ти увисна честно и с последен дъх
изсмя се на тирана, чудовище гнусно.
И мъка голяма в Отечеството взе връх,
но то се насели после само със послушни.
Република има, но ни чиста, ни свята.
Ти не знаеш, Дяконе, Кобургите от немско
пристигнаха тука с наглост непозната -
изтребват ни, ограбват ни, та и до днеска.
Лидери и партии са още по-виновни.
Ти разписки за разходите пишеше веднага.
А те разпъват на кръст чедата ни безбожно.
и все пресмятат свои следващи облаги.
Тиранин намерихме си по-жесток и кръвожаден,
той властва над Планетата с военни сили.
И ние сме с него в Косово, Ирак, срещу народа им гладен,
за ковчези гори изсекли, чеда си умъртвили.
Прости ми, Дяконе, за изповедта безпощадна.
Пред своите: турчин, немец и евреин не скланяме глави.
макар захапали хищно кормилото държавно неотдавна.
Ние вярваме, че с твоите завети ще победим.
Ямбол, 2004 год. .
