На Цветана
И ето – идваш пак,
неписан договор с мен да спазиш.
Пристъпяш с болния си крак,
мълчиш, но нещо искаш да ми кажеш.
Напуснала си дом, родители, сестра,
за обич някаква? – едва ли.
Знам, искаш свойта свобода,
а те се чудят, нищо не разбрали.
Ти вече собствен взор си имаш,
пътека своя – волно да вървиш.
Не всеки упрек длъжна си да вземаш,
така държиш на личния престиж.
И в този бяг житейски,
обляна често във сълзи,
през много истини библейски
към своя изгрев се стремиш.
Не се предавай, нужна е борба
и длъжни сме да победим.
При силните изгрява и сияйната зора
за всичко, що дълбоко в себе си таим